Домът на Стьопата

В днешно време, паметната плоча „В този дом живя вдъхновения певец и артист Стефан Македонски“ стои на етажна собственост на ул. „Аксаков “ № 48 „А“. На същото място, на което се е намирал „домът на Стьопата“ до 1938 година.

В „Старата къща“ е родена съпругата на Македонски, Елеонора Расс. Тя е дъщеря на д-р Карл Расс, ветеринарен лекар. След Освобождението нуждата от ветеринари в България е огромна. Търсят се хора с висше образование и желание да живеят в държава, която едва „отваря“ очи след дълъг сън. Д-р Расс се дипломира в град Дорпат, в известния Дорпатски университет, създаден през 17-ти век на север, в балтийските земи. През 1879 г. града е център на Ливландия, включена в Русия като Ливландска губерния.

Когато се връща от Париж в София, Ст. Македонски е вече женен за Елеонора Расс, която в Сорбоната е следвала литература. „Старата къща“ става дом за младото семейство.

Домът е гостоприемен и отворен години наред за приятели, познати, дори хора в нужда. Нора, голямата дъщеря на Ст. Македонски, помни детските години, когато на трапезата почти винаги е имало гост. Особено шумно и многолюдно е по Коледа и Стефанов ден. Тогава през двора на къщата, затрупан от дебел скърцащ сняг, минава върволица от идващите да поднесат почитанията си на Стьопата или да честитят на дома големия празник.

Това са славистите, който обожават прекараните моменти със своя председател и възможността да го чуят как пее вдъхновено все едно е на сцената. Приятелите, с които ходи на риба и намира малко покой сред възхитителната българска природа. Колеги от артистичния свят, които знаят, че в Гостната на „Старата къща“, на масата „къкри“ самовар с гореща вода за чай. Хубавото настроение „обгръща“ всички и се започват песни, весели истории, споделяне на мечти какво трябва и какво може да се направи за оперното и музикалното дело в България.

За своя личен живот Ст.Македонски е сдържан. Не занимава никого с проблемите си. Обича и уважава семейството и дома по един „естествен“ за тогавашния българин начин. Към децата е строг. Събрани около масата, всички го чакат да се върне от Операта и едва когато седне, обеда може да започне. Под прикритата строгост, обича много своите деца. Гордее се с тях и въпреки че всички са „заразени“ с артистичния ген, не им позволява да поемат по пътя на изкуството.

Дъщеря му Нора има хубав глас и свири добре на пияно. Проф. Панка Пелишек, пианист и известен педагог, казва за нейната техика на свирене: „Чии са тези кристални звънчета?!“ Но когато Нора пита баща си, защо не й позволява да школува гласа си или усъвършенства пияното, той отговаря кратко: „Защото зная какъв е театралния живот.“

В дневниците и запазените писма до съпругата Елеонора, ясно се улавя силната духовна връзка, която Ст. Македонски създава с близките хора. Както и с онези, които не го предават през годините. Горчивините, за които споменава мимоходом по повод своята кариера, прикриват болезненото „разминаване“ между очаквано и реално.

Подобно разминаване има в живота на всеки от нас. Едничката разлика идва от значимостта на идеите. Ст. Македонски дълбоко е вярвал, че изкуството, музиката и сцената са над ежедневното. За него това е свят на Магията, която остава извън промените във външния свят. И тази Магия ни е необходима, защото само чрез нея ние имаме шанс да се вгледаме в себе си и да станем по-добри.