По Следите на Едно Дарение

През април 1952 г. Стефан Македонски постъпва в болница. Налага се операция, която минава успешно. Но в последния ден от месец май, жизненият цикъл прекъсва. Съсирено парче кръв засяда предателски в сърцето на артиста.

Съпругата Елеонора предава в Института по музикознание [1] част от личния архив на артиста - ноти, отличия, отзиви, награди, рецензии, книги, лични спомени. Вярва, че в него те ще бъдат съхранени за историята.

Човекът Македонски е сплав от идеи и реализирани проекти. Той воюва за тях. Отстоява ги, отказвайки се от личното. Това го превръща в емблематична личност за българската опера и музикална култура. Идеите му са свързани с родната опера и нейното бъдеще. В началото на 20-ти век, това бъдеще зависи изцяло от държавата. Дали тя ще отпусне субсидия на Операта, както на Драмата. Дали Оперна дружба ще стане Народна опера. Зависи от избора на ръководство и неговата политика – дали българските артисти ще имат постоянна работа или изпълнителите ще се наемат от чужбина. Много е важна и публиката. Тя търси и иска нови, завладяващи постановки. Има потребност от изкуство. От илюзията за един друг и по-различен свят.

Дарението остава необработено до 1975 г., след което с протокол № 20/30.05.1975 г. (ае 100 да Президиум-Ръководство) се предава на централния научен архив, заедно с архивите на още три института при БАН. По решение на Научния секретариат на Президиума на БАН са приети 40 кутии документално-исторически архив (необработен) с номерацията „ф.3.Сб. XIII” [2]. Този протокол е отбелязан в “Книга за постъпленията” под № 806 от септември 1977 г. Година по-късно, от фонд „Сборно XVII – Музикално минало на градовете в България„ се отделя „фонд 210К“, който съставлява архива на Ст. Македонски. Шестдесет години по-късно, през 2012 г., се регистрира появата на документ „за приемане на книги от дарението на Ст. Македонски в Библиотеката на Института“. Опис на самото дарение, направено през 1952 г., по вид и брой на документите, липсва.

Фонд 210 К включва 241 архивни единици от периода 1900 – 1958 г. Автобиографични и биографични документи, материали за юбилеи и чествания, за творческа и служебно - обществена дейност. За човек, който търси да опознае личността на Ст. Македонски, подредбата само насочва и улеснява „съживяването“ на човека. Времевата хронология, ако я има, спомага да се усети кое е „свързващото звено“, лайтмотива на този живот - за кого е значимо направеното преживе – за самия човек или за хората и обществото като цяло. Фондът съдържа личните дневници от Германия (1917 г.), Москва (1947 г.) и последните дни във 2-ра градска болница (1952 г.); бележки по вокално изкуство, скици на костюми и на декори за оперни постановки. Времето от 1948 – 1952 г., когато е директор на Държавния Музикален Театър, е представено непълно, с акцент върху внезапната смърт, неочакваната загуба и емоциите на хората от обкръжението, които трябва сами да поемат отговорността за новия музикален театър.

„Ст. Македонски – живот и артистична дейност“

„Ето кое ни караше да се възхищаваме от Ст. Македонски, да го ценим всякога, да го слушаме винаги – неговата цялостна натура. До края на живота си той остана артист – пълноценен и човек духовен, и физически красив. Едно от най-ценните му качества бе това, че той бе готов да жертвува личното пред общото.“

Ризо Ризов, заслужил артист

1 По-късно преименуван на Институт по Изкуствознание към БАН
2 Вж.НОНЧЕВА, Елена. Музикалната сбирка в Научния архив на БАН.- Български музикални хоризонти, (3 месечно списание, изд. Божидар Добрев); Ном.2 (3), 1998, с.30 – 34

Фонд 210К Стефан Спиров Македонски (25.03.1885 – 31.05.1952 г.)

210 К оп 1 ае 7	Ст. Македонски. Укази за награждаването му с офицерски кръст 26.09.1913 г.; сребърен кръст „ За военна заслуга” - 22.12.1922 г. и кавалерски кръст “Св. Александър”
210 К оп 1 ае 8	Ст. Македонски. Свидетелство за награждаването му с почетен знак на юнашкия легион за участие в Балканската война - 23.10.1927 г. Оригинал
210 К оп 1 ае 7	Ст. Македонски. Указ за награждаването му със Сребърен медал за Наука и изкуство – 11.01.1928 г. Оригинал

2. Статии на Ст. Македонски

210К оп 1 ае 78	Интервю „Театрите в Германия през войната“ публикувано във в-к Заря. Впечатления по време на командировката му в Германия. 1917 г.
210К оп 1 ае 79	„Расизмът е ненормално движение“. Интервю със Ст. Македонски, в-к Пробуда бр. 29 от 22.04.1934 г.
210К оп 1 ае 80	Статия „Великото сърце“ – спомен за Христина Морфова. Литературен глас бр.319 от 10.06.1936 г.
210К оп 1 ае 81	В-к посветен на 30 години театрална дейност на н.а. и режисьор Ст. Киров. „Делото на Ст. Киров“ – от Ст. Македонски, 26.02.1939 г.
210К оп 1 ае 82	Статия „По повод новите решения на Народната опера“ – Заря. 03.08.1939 г.
210К оп 1 ае 87	Статия „Как стана Оперна Дружба Народна опера“ – за ролята на Ст.Омарчевски, м-р на просвещението в това начинание. В-к възпоминателен брой от 15.05.1941г.
210К оп 1 ае 88	Ст. Македонски. Статия „Спомени за Георги Бакалов“. Възпоминателен брой от 14.07.1947 г.
210К оп 1 ае 89 Статии	„През 1923 г.“ Спомен за В. Коларов, публикуван в юбилеен в-к и „Далечен спомен“ във в-к „Отечествен фронт“ бр.1668 по повод смъртта на В. Коларов – 14.07.1947 г. и 25.01.1950 г.