За Семейството

Бащата на Ст.Македонски, Спиро Михайлов Македонски (1855 - 1944), е роден в Дебър, Македония. Сина му го описва като строг, но благороден и справедлив човек. Някои от „побратимите“ в Дебърското културно д-во споменават за родно място село Кърчища, на северо-изток от Дебър. В останалите документи, за родно място на Спиро Македонски се споменава само Дебър.

Дебория се е наричала цялата долина (deboros) по десния бряг на река Черни Дрим, по границата на Сан-Стефанска България. Реката извира от Охридското езеро, южната половина е добила име „Горни Дебър“, а северната - „Долни Дебър“.[1] „Всъщност града Дебър е „Горния Дебър“. [2]

Семейната хроника разказва, че като малък Спиро е отвличан на два пъти. Вероятно за откуп. Накрая родителите му, Михаил Михаилов и Лимбиада, го провождат в Цариград да се запази от посегателства. В документите се уточнява, че за българското население от Дебърско след 1832 г. започва тежко време. Грабежи, отвличания в плен и убийства, които са последвани от прииждане на албанци от запад. С новия данък бедел, са обложени само християни „понеже няма да отиват войници“. Стават потурчвания. Цели семейства се преместват от селата към гр. Дебър и още по на изток.

В Цариград Спиро изучава иконопис. Известно време работи там и решава да „се прибира“ в България на 28-29 години. На връщане минава през Сливен. Жени се за Константина, по сливенски Кортеза, от рода на Гаджалови. Сина му Стефан се ражда през 1885 г. Родната Дебория продължава да е българска до Балканската война (1912 г.), но той не се връща за постоянно в нея. В самия край на 19-ти век, се преселва със семейството в София.

Майката Кортеза (1864 - 1938) е от рода на Димитър хаджи Георгиев Кантарджиев, по прякор Гаджала. Този прякор се предава само на децата. Той липсва в името на баща му, хаджи Йоргаки и дядо му , Бакал Иван. Кортеза е имала хубав глас и е обичала много да пее народни песни. Мечтае да види сина си военен, облечен с униформа и със солидно положение в обществото.

Влечението към музиката взима привес както при Стефан, така и при сестра му Люба. Те се отдават на певческото изкуство. Люба следва в Москва и на връщане за България простива. Скоро след това умира.

Стефан Македонски е буйно и чаровно дете. Много емоционален и много чувствителен. Упорит да постигне желаното и своенравен. Хорското мнение и неписаните закони на „куртоазията“ не заемат централно място в неговия личен свят. Притежава въображение, което го свързва с друга действителност и други светове, подвластни на прекрасна музика и героичен драматизъм.