Нашето „сега“ или Времето, в което живеем, разпознава Стефан Македонски от ДМТ „Ст. Македонски“.
Въпросът „Защо Музикалният театър носи неговото име“ е оставен през годините да се „лута“ между възможните отговори, че е бил директор на Оперетата, оперетен артист или за заслуги.
Липсата на отговор, който да подреди в логическа последователност фактите, отваря място за субективна еквилибристика на събития и личности.

Архивните документи пазят драматичните събития преди повече от 100 години. Следите са разпръснати из държавни фондове, частни сбирки, музикални библиотечни секции, авторски и периодични издания. От тях оживява титаничната борба, водена за българската опера не само като изпълнителско изкуство, но и за самостоятелна институция.
Вплетени са много човешки съдби, белязани от певчески талант и от мечти за изява, от направения избор да останат в епицентъра на делото за опазване на българската музикална култура, за да я има и днес.